Научно изследване на ефекта от използването на очилата Easy Vision

Очила Easy Vision

Оригинални очила Easy Vision. Външен вид.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ТРЕНАЖОРИ ЗА ОЧИ
ТИП РЕЛАКС – ОРИГИНАЛНИ
ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЗРИТЕЛНАТА УМОРА И СТАБИЛИЗИРАНЕ НА ЗРЕНИЕТО
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ
(по заявка на проф. д.ф.н. Аспарух Петракиев, физик, преподавател в ТУ в Бургас)

Целта на настоящата работа е да се изяснят източниците на зрителен дискомфорт и зрителна умора при напрегната зрителна дейност и да се покаже една принципно нова възможност за релаксиране, възстановяване и поддържане на добра зрителна способност.

Много трудно е да се посочат области на човешката дейност и професии, в които няма значително и често нездравословно натоварване на зрителната система.
Много бурното навлизане на компютрите във всички сфери на живота поставя остро въпроса за влиянието на информатизирания труд върху здравето на човека- оператор.

В голяма степен засегнато е и младото поколение: студенти, ученици. Особено е тревожно почти денонощното присъствие на деца в интернет-клубовете, както и застрашителното пристрастяване към телевизията.

В съвременните видеодисплеи вредните въздействия, а именно: меко рентгеново излъчване, електромагнитно излъчване, постоянни електрически и магнитни полета, ултравиолетово и инфрачервено излъчване, е сведено до минимум, а при течнокристалните няма такива. През 90-те години на миналия век са приети много строги норми за безопасността на видеодисплеите. Например за максимално допустимите стойности на електромагнитно излъчване на 30 и 50 см от екрана, нормативните документи – MPRII на Швеция и TSO на САЩ и др. регламентират до 500 пъти по-голяма защита на човека-оператор (1).

Световната практика, наши и чужди изследвания показват, че при работа с видеодисплей (ВД) оплакванията от главоболие, безсъние, зрителен дискомфорт, болки в очите, раменете, гърба и кръста са много по-чести явления. Особено чести са оплакванията от проблеми в очите. Зрителната умора настъпва още на втория работен час и се проявява най-често в тежест, парене, глождене, зачервяване на очите, сълзене, понякога неясно виждане, главоболие, даже и невъзможност на двете очи да работят заедно – симптоми, които се засилват в края на работния ден. В редица случаи данни за настъпила умора в края на работния ден показват 75-80% от работещите на ВД, процент, много по-висок в сравнение с други професии (2), като понякога остават до късно вечерта.

Причините за тези оплаквания са многобройни и комплексни:
– вертикалния начин на представяне на информацията налага широко отваряне на очната цепка, което е причина за по-бързото изсъхване на слъзния филм върху роговицата и води до зрителен дискомфорт;
– присъствието на няколко цвята на ВД едновременно най-вече син и червен, води до повишен хроматизъм в окото и до допълнителното му натоварване;
– все по-голямата сложност на зрителната задача;
– необходимостта от често и бързо преакомодиране на текст, клавиатура и ВД, последователно или произволно;
– намаленото мигане водещо до изсушаване на роговицата.
– Системата видеодисплей — оператор налага по-голямо количество приета и
обработена информация, достигаща до 70 bit/s, докато при традиционната зрителна дейността, например четене на книга тя е 30-40 bit/s.

Работата на ВД изисква много добро зрение за близък, среден и далечен план.
Тежестта на симптомите на зрителната умора зависи от продължителността на гледане в екрана, характеристиките на ВД, типът зрителна задача, осветеността на работното място, възрастта на оператора.
Комплексът от оплаквания, които се получават при работа с компютър, дори вече се разглежда като самостоятелна нозологична единица (диагноза), наречена очен компютърен синдром (3).

Въпреки изразените оплаквания и зрителна умора, няма данни, че работата с ВД предизвиква болестни изменения в очите – катаракта, увеличено очно налягане и др.
Голямата честота на симптомите на зрителна умора при работа с ВД води до императивната необходимост за вземане на решителни мерки за нейното намаляване и отстраняване, както за възстановяване и стабилизиране на зрението.

Прилагат се различни методи, средства и техники, като: затваряне на очите за 1-2 минути на всеки половин час; гледане на далече; регламентирани почивки; гимнастически упражнения за очите, правилно разположение на монитора, подходяща осветеност на работното място, възможност за смяна на посоката и разстоянието на действие на зрителния орган и др.
Българското законодателство в синхрон с Европейското прие Наредба №3 от 18.09.2002г. на МТСП и МЗ, която определя минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с ВД. За изпълнението на изискванията на наредбата се извършват периодично офталмологични прегледи и се предписват корекционни средства.

Априори очилата и контактните лещи не решават проблема, а само подпомагат зрението и при отсъствието им рефракционно състояние остава, а с течение на времето се влошава. Дори при приложението им с течение на времето и с увеличаване на зрителното натоварване те трябва да се сменят.

Известните и често скъпи „очила за компютър“ са едно палиативно средство с ограничено предназначение. При нормално зрение те са бездиоптърни пластинки с нанесени просветляващи покрития, които само отстраняват вредното влияние на страничните засветки на ВД, напречни отблясъци (бликове).
Такива покрития могат да се нанасят и на корекционните стъкла за очила.

Очевидна е необходимостта да се търсят и други възможности за предпазване, подобряване, възстановяване и стабилизиране на зрението.

Едно съвременно средство за тази цел както и за отстраняване на зрителната умора се явяват специализираните тренажори за очи (ТО).
Същността им на тренажор на очите се основава на релаксационното и стимулиращото действие върху мускулните групи на окото.

Но нека се спрем първо на възникването на ТО.

Известно е действието на „камера-обскура“, при което от малък отвор в стена на кутия или тъмна стая се получава образ на отсрещната стена. За да запазят очите си от заслепяващите ги лъчи на нискостоящия слънчев диск, отразените от снега и леда лъчи, ескимосите са изработвали „очила“, представляващи пластинки от брезова кора с тесен хоризонтален процеп.

През Втората световна война поради многобройните човешки загуби на фронта са изпращани много хора с нарушено зрение. Тогава учените Басовски и Поляк са предложили и са изработвани „очила„, представляващи непрозрачни пластинки с отвори. Те са подобрявали зрението на тези хора и са ги превръщали в пълноценни бойци с добра стрелба.

Известни са също стеноптичните очила, представляващи непрозрачни пластинка с отвор.
Първите ТО са патентовани като принцип на действие през 1976г. от мексикански учен.
Оттогава са създадени много варианти и модификации на такива очила.
Ще се спрем на една от тях. Тя е описана в (5). Касае се за ТО, наречени „Релаксационен тренажор“, това показва тяхното предназначение.

Очила Easy Vision

Фиг.1. Фрагмент на очилата Easy Vision

На фиг.1. е изобразено устройството им, а функционирането им се дължи на два фактора; единият е апертурното действие (ограничаването на размера на светлинните снопове) от отворите и на дифракцията от тях. Те образуват растрова хексагонална структура. Тъй като диаметъра на отворите (от външната страна) е 1,5 мм, то той още повече ограничава светлинните снопове, с което ги свежда под минималния размер на зеницата на окото – 2мм.

При това се намаляват аберациите (недостатъците на оптичната система) на очите.

Очила Easy Vision

Фиг.2. Действие на очилата Easy Vision върху сферичната аберация на оста

На фиг.2. е показано апертурното действие на отворите на ТО върху сферичната аберация на окото, а на фиг.З. – върху астигматизма в сравнение на недиафрагмиралите лъчи, падащи на височина hkp

Очила Easy Vision

Фиг.3.Действие на очилата Easy Vision При астигматизъм

Апертурното действие на отворите увеличава и дълбочината на резкост на изобразяваното пространство. Схемата на това действие е дадена на фиг.4.

На фиг.2. се вижда, че лъчите с височина h^ ограничени от отворите на ТО намаляват:
1) стойностите на напречната сферична аберация, което води до намаляване на кръгчето на разсейване (до 2g’) и съответно до по-високо качество на изображението (яснота) и 2) до намаляване на надлъжната сферична аберация AS’. При това спрегнатата с А/ далечна точка на окото се измества към безкрайността и се намалява нужната акомодация, с което цилиндричните мускули на очната леща се напрягат по-малко и отморяват.
На фиг.З. се вижда, че се намалява астигматичната разлика А/ за ограничените от отворите лъчи. Това води до намален обем на акомодацията и облекчаване на работата на мускулите на очната ябълка, които се напрягат по-малко поради намалените напречни аберации по полето: аусторсия, сферична аберация и копа.

Очила Easy Vision

Фиг.4. Действие на очилата Easy Vision върху контрастността на изображението

Друго благоприятно влияние на отворите на ТО се състои в увеличаването на дълбочината на резкост. На фиг.4. е показано как при постоянно кръгче на разсейване 6′ при диафрагмирането дълбочината на резкост Ah1 се увеличава в сравнение с дълбочината AhKp определена от лъчите, ограничени от височините на лъчите hKp дефиниран от минималния размер на зеницата. Това означава, че при акомодацията на основната равнина на наблюдение Р (съответстваща напр. на ВД) ще виждаме без преакомодация и ясно и близкия и далечния план. Оттук следва многократно по малка работа на очните мускули и в резултат до отморяването им.

Увеличената дълбочина на резкост довежда и до по-малка конвергенция на очните оси и до релаксация на мускулите на очната ябълка.

Дифракцията на лъчите от краищата на отворите осигурява полезно влияние върху окото, като осъществява допълнителна светлинна стимулация на ретината.

Съществуват различни модификации на ТО според разположенията, ориентацията, формата и вида на отворите. Най-често отворите са разположени хексагонално и формата им е цилиндрична или конична.
Формата и разположението им обуславя и други влияния върху качествата и полезността на ТО.

Очила Easy Vision

Фиг.5. Оригиналните очила Easy Vision имат конусовидни отвори

На фиг.5. е показано как влияят формата и ориентацията на отворите върху директното светлинно въздействие върху ретината и на дифрактиралите от краищата на отворите лъчи, осигуряващи допълнителна светлинна стимулация на ретината.
На фиг. 5а. се вижда, че ъгълът; ограничаващ лъчите, осигуряващи директно светлинно въздействие върху окото е най-голям и че няма ограничаване на дифрактиралите от първия ръб на отвора лъчи; на фиг.5б. е показано намаляването
на ъгъла а и ограничаването на дифрактиралите лъчи (защрихованите зони); от фиг.5в. се вижда, че ъгълът а е най-малък и ограничаването на дифрактиралите лъчи е още по-голямо.
Те са приложени в ТО тип „Релакс“, произведени по патента за полезен модел, описан в (5).

Очила Easy Vision

Фиг.6. При снимки на тестов обект, очилата Easy Vision дават най-добро изображение

Влиянието на вида на отворите се вижда от изображенията на щрихов тест- обект (мира), получено от фотообектив с поставен пред него ТО. На фиг.6а. се вижда изображение на мира без ТО. На фиг.6б. с ТО с конусни отвори с основата навътре, а на фиг.6в. на ТО с цилиндрични отвори. Първият вид незначително влияе на качеството на изображение, а вторият вид – го влошава.
След провеждане на планирани и наблюдавани експерименти в различни учрежденски колектив се установи, че освен благоприятното въздействие върху зрението на работещите с ТО се наблюдават и значително снижаване на симптомите, характеризиращи ОКС, а така също и чувство за спокойствие и комфорт, което е очевиден белег на благоприятно психическо въздействие.
Този резултат е потвърден и от данните, указани в (7), озаглавен „Устройство за снемане на психологическото напрежение“. Посочената модификация на ТО снема психологическото напрежение.

Специалистите твърдят, че има пряка зависимост между степента на намаляване на зрителната острота и психологическото напрежение. Те цитират дисертация от 1991 г. разработена в Томск на тема „Клиническа структура и психотерапия на непсихотични нарушения при патология на зрителния орган.“ и Методически препоръки „Психологически проблеми при късогледство при децата“, издадени през 1995г. в Москва.

В (6) са цитирани 3 примера. Ще приведем два от тях:
Дете на 11 г.с прогресиращо късогледство, увеличено за една година, въпреки проведеното лечение с 0,75dpt е изследвано за нивото на реактивна тревожност по методиката на Ч. Д. Спилберг и Ю. Д. Ханин. Оценката е била 47 бала, което е характерно за висока тревожност. Освен другото лечение е приложено ТО не по- малко от 6 пъти по 30 мин. на ден. След месец нивото на реактивната тревожност е било вече 28. Отбелязано е също и забавяне на прогресирането на късогледството.

При студент на 21 г. с миопичен астигматизъм и визус 0,5, който не ползвал корекционни средства, поради очаквана негативна оценка от окръжаващите го, по посочената по-горе методика нивото е било 46 бала. След използване на ТО не по- малко от 6 пъти на ден по 30 мин. в продължение на един месец нивото на тревожност намалява на 25, а визусът се повишава на 0,8.

Очевидно ТО са рационално и просто средство за отстраняване на негативните последици от напрегната зрителна работа. Те са удобни и могат да се прилагат в производствени и домашни условия, без откъсване от обикновената дейност, с изключение на шофирането и работа с остри предмети, тъй като ограничават периферното зрение. ТО са универсални.

ЛИТЕРАТУРА и ИЗТОЧНИЦИ
1. Ст. н.с. М. Израел, д.м. – НЦХМЕХ – София, Видеодисплеите и оценка на риска за операторите. Безопасност и трудова медицина, год.4, бр.5 2002, 40-45

2. Проф. д-р В. Златева, дмн, проф. д-р В. Койчева, Медицинско становище от съвместни проучвания за работа с видеодисплей.

3. Д-р Хр. Гунчева. „Има ли очила за компютър?“, Рефракция и оптична корекция“ бр.1, 2003, 5-15.

4. Роберто Каплан,“ Видеть без очков“, Киев, И-во „София“,2004

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *